Независимо дали са горещи или студени, пресните бобови растения предлагат богато разнообразие. Но те не трябва да се консумират сурови.
Бобовите култури са сред най-старите култивирани растения на земята. В зависимост от сорта си те произхождат от Африка, Китай, Индия, Европа, Южна или Северна Америка. Можете да консумирате както шушулката, така и семената вътре.
При сортовете с по-дебела и жилава шушулка, като например широк европейски и фава боб, както и борлото, мунг, бъбрек и пинто, се готвят и консумират единствено зърната. Всички части на крилатия или "гоа" боб, един от най-значимите източници на белтъчини в Африка и източна Азия, се консумират, включително листата и корените.
Формата и размерът на свежите бобови растения са толкова разнообразни, колкото са разнообразни техният произход, цвят и вкус. Например тънкият зелен азиатски аспержов боб (познат още като змийски или китайски дълъг боб) може да достигне на височина до 90 сантиметра, докато червено-белият петнист сладко-горчив боб борлото, произхождащ от района на Средиземноморието, достига едва до десет сантиметра.
Без изключение суровите бобове трябва да се сготвят преди консумация, тъй като фазинът – съдържащият се в тях токсин – може да се унищожи само чрез топлинна обработка.
Впрочем, щипка сода бикарбонат (сода за хляб) във врящата вода помага зърната да омекнат по-бързо.